неделя, 11 март 2012 г.

Diana Krall - Fly Me To The Moon

Заведи ме.
Заведи ме.
Но не бързай да ме връщаш.
Земното притегляне ме дразни
и нямам време за излишни траектории.
И без глас останах-да вия в полунощ срещу луната.
Последна песен(в моите представи),
а след това спокойствие и тишина от думи.
...
Неизказани..

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Jamie Cullum - 7 days to change your life

Кому е нужно в полунощ да не заспива?
И кой до късно ще разнищва себе си?
Влагата полепва по страните ми,а аз успокоително въздъхвам,
полуусмихвайки се през прозореца надничам.
В окото на луната се оглеждам,
прелитам на отсрещната тераса
и моля се от разстояние поне да се харесам....

15.07.




Хоп,троп,капчука дъждът
по стъклата на празната мисъл.
Без да бърза,отмива съня
и се сгушва в леглото потресен
от едно избеляло писмо,
от една изветряла пътека.
Неудобен,просто кратък следобеден дъжд
ме изми и побягна далеко.

неделя, 11 юли 2010 г.

12.07.


Не лягай рано-брой звездите.
Ще видиш слънцето от где изгрява.
И аз,наивната,броях и чаках

дали за мен ще заблести от запад...
В обратната посока е късмета.
Зад девет планини,та чак в десета.
И този път се доверих-мълчах и крачех
Теб търсих във море от пясък.

Да бях изчакала..прашинка време.
Но не!Не бива!Мъжка дума съм изрекла,
че ще те видя или в днешно време,
или в нарочно търсена обида.
...
Не крия,че стъклата се строшиха,
въжетата се скъсаха отдавна
и ако някога все пак те преоткрия
ще гледам все от изток звездно да се мярна.


събота, 10 юли 2010 г.

14.09.





Светкавиците във небето са всъщност мислите ми полудели.
Съвсем наивно се облягам на облак,придобил чудата форма.
Отпивам бързо.Мрак.Провиквам се:"Наздраве!"
И все очаквам някой да ме сподели,макар и на разсъмване..




23.09.



По-скоро ще пробия дупка в мидена черупка,
отколкото парченце слюда да откъртя от душата ти.
Прилепнал плътно,мълчалив,полусериозен,

денят,подобно теб ме подминава.
Преглътвам дозата отрова.Ключът изхвърлям.
Мушвам се в измислицата,
че утре светлото ще ми намигне
и колелото пак ще бъде завъртяно.

3.10.



Един поглед ме намери преди време в полумрака.
Премерено се целеше в очите,
а без да иска куршум,подобно токов удар впи в сърцето .
Сега живея сляпа,бездиханна,неспособна
на развитие.
Сама захвърлила се в ъгъла на странната олющена реалност.
Бинтована дори,но все така очакваща..в зелено..